Харесвам, че машините не ме обичат.
Със валовете смазващо
разбиващи.
И всяко тяло сгазено,
оргазмено вибриращо
със ритъма на новите традиции.
Харесвам, че машините не ме обичат.
Студът им преразказва
всички приказки
в двоични садо-мазови
измислици.
И следва пропаганда, че са истински.
Обичам, че машините не ме харесват.
Смехът им е студено
електричество.
Безупречно премерено.
Безличностно.
Скрибуцаща вселена... от излишъци.
Обичам, че машините не те харесват.
Обичам те. Дори и до болезнено.
Харесвам на машините протеста.
Че те обичам...
Толкова естествено.
