Любовните писма
се късат толкоз сладко,
сякаш са от приказна хартия,
изпълнени с наивност,
детинщина и непорочност,
горчива като ядка на кайсия
с изтекъл срок на годност.
Любовните писма
са толкова леки.
Напълно празни откъм същина.
След три години...
Странно!
Дали двустранно
се забравя толкоз лесно
колко сме безсилни,
докато ги напишем
толкова безстилни?
Любовните писма
и всичките ги скъсах
като листата на цветче...
Но знаех, че не ме обичаш,
затова не отброявах
дали така е или не.
А само гледах календара
и чудех се кога се случи,
че романтиката стана старо,
унило и беззъбо куче?
