И твоята любов ли е продуктна,
със точен срок изтичане на годност?
Така си тръгваш, с нищото оттук.
И мене - окуцяло производно.
Не беше ли наужким любовта
изконното, над всички възприятия,
емоция на прùливна вълна
отмиваща земята от понятия?
Не беше ли желаното начало
на истинската, сбъдната стихия,
в която двама, сплетени в спирала,
извиваме се в дивна орисия?
На търсената падаща звезда.
Абсцесът на космично преподреждане,
в което сме изгарящи слънца.
Негаснещи с последната надежда,
че твоята любов не е подкупна.
Че всичкото във нас ще е безценно.
Така си тръгна. В мен остана жупел.
И въглени от… някаква вселена.
--
07.05.2009
