Гласът ми е пресилено фалшив.
Звучи ми много тежко инфектиран.
И в този рядък аудио рецидив
не чувам как повтарям, че умирам.
Не чувам дишането да притихва.
Със гладния за гладък ритъм пулс.
Жадувано затишие. Ще свикна.
да бъда писък, сдавен във конвулс.
Умирам. Със сподавеното. Сам.
(Смъртта поне не иска да й плащам.)
А исках да ти кажа. Но съм ням.
И даже ме боли да ти изкашлям.
Че този глас е истински фалшив.
Когато ти се моля да останеш.
В гърдите ми бушува рецидив.
От пулсов дефицит. И празна рана.
--
28.11.2008
