Пера от изпопадали ангели.
Будилникът звъни. Да стана ли?
Нелепо разпилени по земята.
Жена до мен. Със дъх в устата.
Събрах ги всички за колекция.
Отново съм със сутрешна ерекция.
Сега ще си направя сам криле.
Макар дъха, целувам я. Не ще.
Икар, Дедал и митове мухлясали.
На работа сме, но сме каталясали.
Рано ми е, за да ставам приказка.
Заглеждам я. Не ми е даже близка.
Ще ги използвам, за да пиша стихове.
И тя отсечено излаe: "Стига, бе!"
И стиховете ми ще са любовни.
Целунах я. А беше само вторник...
--
26.09.2007
